Наследственото право в Швеция е регулирано от Шведския закон за наследството, който обхваща различни аспекти на наследяването и определя правата и задълженията на наследниците. Швеция има уникална правна традиция, която се развива в контекста на скандинавската правна система и адаптирана към съвременните социални и икономически условия. Исторически контекст на шведското наследствено право
Шведското наследствено право има своите корени в германското и римското право, което оказва значително влияние върху развитието на правната система в Швеция. През 1928 г. Швеция приема своя първи модерен закон за наследството, който впоследствие е актуализиран и подобрен през годините, за да отговори на нуждите на съвременното общество. Шведски закон за наследството Шведският закон за наследството е основният законодателен акт, който регулира наследствените въпроси в Швеция. Той обхваща различни аспекти на наследяването, включително завещания, законово наследяване, разпределение на наследственото имущество и наследствени спорове. Законът осигурява ясни правила и процедури, които гарантират справедливо разпределение на наследството и защита на правата на наследниците. Процедури за наследяване: Завещание и законово наследяване Наследяването в Швеция може да се осъществи чрез завещание или по закон. Завещанието е основен инструмент за разпореждане с имуществото на наследодателя, докато законовото наследяване се прилага, когато няма завещание. Завещание Завещанието в Швеция може да бъде написано собственоръчно или нотариално заверено. За да бъде валидно, завещанието трябва да отговаря на определени формални изисквания, включително да бъде подписано и датирано от завещателя. Шведското право позволява различни форми на завещания, включително съвместни завещания между съпрузи и наследствени договори. Законно наследяване Ако починалият не е оставил завещание, наследството се разпределя според предвидените от закона редове на наследяване. Първи ред наследници са децата и съпругът/съпругата на починалия. Ако няма наследници от първи ред, наследството преминава към втори ред наследници – родители и братя и сестри на починалия. Права на съпрузи, деца и други наследници Шведското наследствено право осигурява защита на правата на съпрузите и децата на починалия. Съпругът има право на дял от наследството, който зависи от броя на децата и режима на имуществените отношения между съпрузите. Децата имат право на равни дялове от наследството. Освен това, съпругът и децата имат право на запазена част от наследството, която не може да бъде ограничена чрез завещание. Наследствени задължения Наследниците в Швеция наследяват не само активите, но и задълженията на починалия. Те са отговорни за покриването на дълговете на починалия в рамките на стойността на наследственото имущество. Наследниците могат да приемат наследството с приемане по опис, за да ограничат отговорността си до стойността на активите на наследството. Спорове и тяхното решаване Наследствените спорове в Швеция могат да възникнат по различни причини, включително валидността на завещанието, разпределението на наследственото имущество и наследствените права на различните наследници. Шведското право предвижда процедури за решаване на наследствени спорове, включително медиация и съдебни производства. Заключение Наследяването при смърт в Швеция е регулирано от подробна и добре структурирана правна рамка, която гарантира справедливо разпределение на наследството и защита на правата на наследниците. Шведският закон за наследството осигурява ясни правила и процедури за наследяване, както чрез завещание, така и по закон. Разбирането на тези правила и процедури е от съществено значение за всички, които имат връзка с наследствените въпроси в Швеция. Делбата е един от способите за прекратяване на съсобствеността (чл. 34 от ЗС). Тя може да бъде съдебна и извънсъдебна. Извънсъдебната делба се постига в резултат на споразумение между съсобствениците и се оформя като договор за доброволна делба, в който се определя дела на всеки съсобственик. Договорът трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и да бъде подписан от всички съсобственици (чл. 35 от ЗС). До съдебна делба се стига в случаите, когато съсобствениците не могат да се споразумеят какъв дял от общата вещ ще получи всеки от тях. Съдебната делба е нищожна, ако не участват всички съделители. Тя преминава през две фази, като завършва с изготвяне на разделителен протокол от страна на съда, който замества непостигнатото споразумение между страните. Съдът е този, който определя между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител (чл. 344, ал. 1 от ГПК).
Дружественият дял е част от имуществото на едно ООД, която обикновено се определя от дела на съответния съдружник в капитала, освен ако не е уговорено друго в дружествения договор (чл. 127 от ТЗ). За подробности виж и "Договор за прехвърляне на дружествен дял в ООД". Дружественият дял е съвкупност от правата (имуществените права) и задълженията на един съдружник в ООД и може да се прехвърля и наследява. Трябва да се прави разлика между дял от капитала, който е всъщност вноската (парична или непарична), която прави всеки съдружник, и дружествен дял, който е променлива величина и може да е, но и да не е равен на дела в капитала. Делба на дружествен дял. Съгласно чл. 131 от ТЗ делба на дружествен дял се допуска само със съгласието на съдружниците, освен ако е посочено друго в дружествения договор. С оглед систематичното тълкуване на закона, практиката свързва тази разпоредба с делба на дружествен дял между наследниците на починал съдружник, когато притежаваният от него дружествен дял става част от наследствената маса, а не със случаите, когато има притежание на дружествен дял между няколко лица (съгласно чл. 132 от ТЗ). Не би могла да съществува забрана от страна на съдружниците за делба на притежаваните от съдружник дружествени дялове между неговите наследници, в случай на смърт на съдружника, тъй като тази забрана би противоречала на императивната норма на чл. 69, ал. 1 от ЗН. Качеството на съдружник се губи със смъртта на съдружника с оглед разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ, т. е. това е настъпило по силата на самия закон и не е необходимо решение на Общото събрание за прекратяване на участието в дружеството на починалия съдружник. Участието на починалия съдружник в дружеството не е обект на наследствено правоприемество — личните права са поначало ненаследими и изключение от това правило в разпоредбите по чл. 125 от ТЗ няма. Правото на наследодателя да участва в дружеството е възникнало като придобито с оглед на личността му неимуществено право и то по определение не може да е част от наследствената маса. Поради тази причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл.129, ал. 1, изр. 1-во от ТЗ). Този наследен дружествен дял, според легалната дефиниция на чл. 127 от ТЗ, е онази част от имуществото на дружеството, която е съразмерна на дела на наследодателя в капитала. Тъй като законът прави разграничаване между притежаването на дружествен дял и членственото правоотношение, с разпоредбата на чл. 129, ал. 1, от ТЗ е предвидено, че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лице - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Това означава, че наследниците на починалия съдружник не стават автоматично членове на дружеството и не могат веднага да участват в Общото събрание на дружеството като пълноправни съдружници. Приемането на наследниците за съдружници се осъществява по реда и при условията за приемане на нов съдружник - чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 122 от ТЗ, тъй като наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ТЗ. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание. Затова, наследниците трябва да подадат молба до дружеството, в която да заявят, че приемат клаузите на дружествения договор. В отговор на молбата трябва да се свика извънредно Общо събрание, на което да присъстват останалите съдружници и на което да се вземе решение дали наследниците на починалия съдружник ще бъдат приети за съдружници. Ако няма положително решение в тази насока, то на наследниците трябва да бъде изплатена имуществената равностойност на дружествения дял на техния наследодател, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на наследодателя (чл. 125, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 ТЗ). А в случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т.2 от ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 от ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 от ТЗ придобият - като нови съдружници - освободените от техния наследодател дружествени дялове. За повече информация и съдействие може да се свържете с нас. [email protected] +359 876 36 53 33 www.pravo.network #съсобественост #дружество #фирма #lawyer #гражданскоправо #дяловевООД #адвокатскаканторакостадинова В днешно време, когато личните ни данни са постоянно под заплаха от различни видове злоупотреби и нарушения, важно е да сме запознати със законодателната рамка, която ги защитава. 1. GDPR: Общ Регламент за Защита на Личните Данни
Първата и най-важна точка за отбелязване е въвеждането на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR), който влиза в сила в целия Европейски съюз, включително и в България. GDPR представлява значително усилие за защита на личните данни на гражданите и въвежда строги правила за техния обмен и обработка. 2. Основни Принципи на GDPR Познаването на основните принципи на GDPR е от съществено значение за всеки, който обработва лични данни. Тези принципи включват необходимостта от съгласие на субектите на данните за тяхната обработка, задължението за защита на данните и придържане към принципа на минимизация на данните. 3. Права на Субектите на Данни GDPR предоставя на субектите на данни редица права, които трябва да бъдат зачитани от всички, които обработват техните лични данни. Тези права включват правото на информация, правото на достъп до данни, правото на коригиране и правото на забравяне. 4. Задължения за Организациите Всички организации, които обработват лични данни, трябва да спазват правилата на GDPR и да имат подходящи мерки за защита на тези данни. Това включва изграждане на подходящи технически и организационни мерки за сигурност, както и извършване на оценки на въздействието върху защитата на данните. 5. Последствия от Нарушенията на GDPR Нарушенията на GDPR могат да имат сериозни последствия за организациите, включително глоби, които могат да достигнат до значителни суми. Затова е от съществено значение за всички да бъдат запознати с правилата и да ги спазват внимателно. Новата законодателна рамка за защита на личните данни в България представлява важен стълб в осигуряването на правата и неприкосновеността на личната ни информация. Познаването на тези правила е от съществено значение за всички нас, които обработваме или предоставяме свои лични данни в България. От 1 юни 2026 г. трудовата книжка отива в историята, а всички данни за трудовия път на всеки човек ще се съхраняват в специален регистър на Националната агенция за приходите (НАП). Тази реформа беше приета окончателно от Народното събрание днес. Депутатите единодушно и без дебат гласуваха на второ четене изменения в Кодекса на труда (КТ).
️С тях се дава срок до 1 юни 2026 г. на всеки работодател да оформи трудовата книжка на всеки от служителите си и да му я върне. С това последно вписване в нея с цифри и думи трябва да се запише продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при този работодател към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. А ако някой изгуби трудовата си книжка след 1 юни 2025 г. съответната дирекция „Инспекция по труда“ ще му издава нова и с вписани данни за трудовия стаж, придобит преди 1 юни 2025 г. Това ще става въз основа на писмено заявление-декларация на работника или служителя, към което се прилагат удостоверения от работодателите, при които е работил, и други оригинални документи, които съдържат тези данни. „В срок до 1 юни 2025 г. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изгражда регистъра на заетостта по чл. 347 от Кодекса на труда и попълва първоначалните данни в него на база на регистъра на трудовите договори и при необходимост – на база на други източници“, приеха днес депутатите. Документът, който заменя трудовата книжка, се нарича „единен електронен трудов запис“. Той е част от новия регистър на заетостта. Всеки човек ще може да прави справка за данните в собствения си единен трудов запис. Работодателите ще имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели. Точно какво ще могат да видят и по какъв ред ще определи в наредба Министерският съвет. Но депутатите изрично приеха, че новият работодател няма да има право на достъп до данните за размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът е получавал при предходни работодатели. А всеки ще има право на информация за историята на достъпите до своя единен електронен трудов запис, с изключение тези от органите на досъдебното производство и на Държавна агенция „Национална сигурност“. В Кодекса на труда беше регламентирано какво ще съдържа всеки единен електронен трудов запис: 1.имената на работника или служителя; 2.личния идентификатор на работника или служителя; 3.идентификатора и името на работодателя; 4.основанието на трудовия договор; 5.датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение; 6.срока на договора, когато е уговорен такъв; датата на сключване на допълнителни споразумения; 7.датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение; 8.размера на основното трудово възнаграждение; кода на заеманата длъжност по Националната класификация на професиите и длъжностите; 9.кода на основната икономическа дейност, в която лицето е заето, съгласно Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт; 10.кода на населеното място на местоработата на работника или служителя по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици; 11.продължителността на работното време; 12.продължителността на времето, което се признава за трудов 13.стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж; 14.изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал. 2 и 3; 15.запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс; 16.уговорения платен годишен отпуск; 17.дните използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяването на правоотношението. #трудовоправо #трудовдоговор #работник #работновреме #месторабота #работодател #lawyer #адвокатскаканторакостадинова |
ЗА НАСДобре дошли в блога на Адвокатска кантора "Елжана Костадинова"! Тук ще откриете полезни статии, анализи и съвети от нашите експерти по право. Разгледайте нашите публикации за актуални теми, правни новини и практични ръководства, които да ви помогнат в разбирането на правните въпроси и решаването на правни проблеми. Благодарим ви, че посетихте нашия блог! Архив
April 2025
Категории
All
Правни услуги: |
СФЕРИ НА ДЕЙНОСТ И УСЛУГИ |
ИНОВАТИВНИ УСЛУГИ
СВЪРЖИ СЕ С НАСТелефон: +359 876365333
Имейл: [email protected] Офиси:
|